„ХЛЕБ”
Николай Николаевич Добронравов (1928-2023 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ХЛЯБЪТ
Хляб от старо брашно с трици наполовина
помним ясно от прежни горчиви години.
Хляб с каруци докаран. Стине студ зад тезгяха.
Хляб за утре, с купони доставките бяха.
Ах, какъв беше мек, ах, какъв беше славен!
Аз не помня дори и троха да остане...
И защо бе по-вкусен от днешните млини
хляб от старо брашно с трици наполовина?
Може би затова, че войници за сбогом
на децата раздаваха хляб от вагона.
Бяхме равни тогава пред хляба изцяло
пред небето, от „Юнкерси” зли почерняло,
пред възпятата, рухнала мигом отбрана.
Пред беда – жълтеница в семейната драма,
пред вика ни „Ура!” и блокадната болка,
и пред смърт, и пред плен, кръв и сол сред осколки.
Хляб от старо брашно с трици наполовина,
за войска и маршали бе хлябът петимен.
Бе молитва за всички, желан до трохичка.
Аз не помня изсъхнала хлебна коричка.
...Зад витрината хлябът е пресен и много.
„Ний сме същите! – кряскам. – Пак тежи ни тревога!”
Късче кифла лежи под краката на всички.
През войната не помня суха хлебна коричка...
Оцеляхме! По-лесен е пътят, за Бога!
Но защо ли днес съхнем, щом хлябът е много!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Добронравов
ХЛЕБ
Хлеб из затхлой муки, пополам с отрубями,
Помним в горькие годы ясней, чем себя мы.
Хлеб везли на подводе. Стыл мороз за прилавком.
Мы по карточкам хлеб забирали на завтра.
Ах какой он был мягкий, какой был хороший!
Я ни разу не помню, чтоб хлеб был засохший…
Отчего ж он вкусней, чем сегодняшний пряник,
Хлеб из затхлой муки, пополам с отрубями?
Может быть, оттого, что, прощаясь, солдаты
Хлеб из двери теплушки раздавали ребятам.
Были равными все мы тогда перед хлебом,
Перед злым, почерневшим от „Юнкерсов” небом,
Пред воспетой и рухнувшей вдруг обороной.
Перед жёлтенькой, первой в семье похоронной,
Перед криком „ура”, и блокадною болью,
Перед пленом и смертью, перед кровью и солью.
Хлеб из затхлой муки, пополам с отрубями,
И солдаты, и маршалы вместе рубали.
Ели, будто молясь, доедали до крошки.
Всю войну я не помню даже корки засохшей.
…За витриною хлеб вызывающе свежий.
Что ж так хочется крикнуть: „Мы все те же! Все те же!”?
Белой булки кусок кем-то под ноги брошен.
Всю войну я не помню даже крошки засохшей…
Мы остались в живых! Стала легче дорога.
Мы черствеем, как хлеб, которого много!
---------------
Руският поет, писател, драматург, актьор и поет-песенник Николай Добронравов (Николай Николаевич Добронравов) е роден на 22 ноември 1928 г. в Ленинград. Завършва школата-студио „Немирович-Данченко” при Московския художествен академичен театър (1950 г.) и Московския педагогически институт (1952 г.). През 50-те години на ХХ в. работи като актьор в Московския младежки театър, след което се отдава на литературна дейност. Член е на Съюза на писателите на СССР (1970 г.). Лауреат е на Държавна награда на СССР (1982 г.). Автор е на стихосбирките „Созвездие Гагарина”, „Стихи и песни”, „Таежные костры”, „Вечная тревога”, „Стихотворения” (написани в периода 1970-1990 г.), „Вера моя” (2001 г.), „Светит незнакомая звезда” (2005 г.) и др., на разкази, повести, либрета и пиеси за деца и възрастни, сред които „Колосок-волшебные усики” (1955 г.), „Тайна старшего брата” (1958 г.), „Загорается маяк” (1960 г.), „Иван Шадрин” (1961 г.), „В Сибирь за песнями” (1964 г.), на текстовете на десетки популярни песни. Много от песните си подготвя заедно със своята съпруга, композиторката Александра Пахмутова. Живее и работи в Москва. Умира на 16 септември 2023 г. в Москва.